Изнесете най-хубавата премяна и го облечете.

Благочестиви християни!

Притчата за блудния син  Господ Иисус Христос казва в една от последните си полемиките  с фарисеите, в дните преди края на земния му живот.

Христос често отсядал в дома на грешни люде, което и този път накарало  част от фарисеити и книжниците да роптаят, казвайки "Той приема грешници и яде с тях".

 Фарисеите са били и просветени и вярвящи люде  и много образовани в знанието на Мойсеевия закон, на Старозаветните книги и на преданията,те били един вид духовни водачи на евреите, и ,според евангелист Йоан,(12,42) много от техните началнице вярвали в Христа, но от страх пред другите не Го изповядвали. Никодим, Йосиф Ариматейски и били  от фарисеите , св.апостол Павел бил от тях. Но, бидейки просветени във вярата, те не познали Христа, който бил сред тях. Навярно защото прекалено много се осланяли  и отстоявали своята  религиозна правота и своята религиозна мъдрост, та Божията правда превърнали в човешка правда и в човешка мъдрост и така си присвоили  правата на религиозни законодатели, нещо което само Бог може да върши.Но както четем у пророк Исая "мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има"(Ис.29:14) и у  ап. Павел"Де е мъдрецът? де е книжовникът?де е разисквачът на тоя век? не обезуми ли Бог мъдростта на този свят?(1Кор.1:20).

Преди да каже притчата за блудния син Господ казва още две притчи на книжниците и фарисеите:за изгубената овца иза изгубената драхма? не оставя ли онзи, пита той, девтдесетте и девет овци в пустинята и не тръгва ли подир загубената и като я намери свиква приятели и съседи и им казва "порадвайте се с мене, защото си намерих загубената овца" и за жената, която имала десет драхми и изгубила една и запалила светило, за да я намери и като я намерила свикала приятелки и съседки и им казва "порадвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма".

Така казва Господ " на небесата повече радост има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние", и "Такава радост, казвам ви,  бива пред Ангелите Божии за един каещ се грешник".

И най-сетне той им казва и притчата за блудния син. Един баща имал двама сина. По-малкият поискал онова, което му се падало от бащиното му наследство, заминал за далечна страна, там пропилял всичко. Стигнал до там да пасе свини и да е петимен да се нахрани с това, с което свините се хранели, но никой и това не му давал. В това негово страдание, причината за което бил сам той, когато дошъл в себе си решил да промени пътя си, да се върне в бащния си дом и да каже "татко, съгреших против небето и пред тебе..."И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля, и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува".

Ето за тази всеопрощаваща Божия любов и за тази бащина радост от завърналия се в бащиния дом  изгубен син  говори Христос.

Какво е сторил той?Употребил е свободата  и свободната си воля в дела вън от бащиния му дом,така както той решил, по свои прищявки и приумици, по човешкия си разум, пропилял онова, за което не се е трудил,  и това го довело до онова печално състояние, описано в притчата.

Свободата и свободната ни воля е  голям дар, даден  от Създателя ни, и ,особено в днешни дни, няма институция или обществени правила, които могат да ни я отнемат. Човекът е свободен да прави всичко, което дойда в ума му и да задоволи, веднага и в момента своите желания, но дали това го прави свободен? "Очудвам се на нашата свободна воля, казва св. Ефрем Сирин. Тя е силна и все пак е победена; тя е властелин, а е станала роб;има възможност да побеждава, а обича да отсъпи победата над себе си. Макар и да е свободна, обаче сама се отдава на робство, като неволница и с ръката си подписва съгласието си за собственото си робуване!" .И ето тази свобода и удовлетворяване на всевъзможни желания довели сина до най-жалко състояние, презрян и пренебрегнат от всички и така той, както понякога става когато сме в унижение и в страдание, той дошъл в себе си. Страданието, до което той сам се довел  го довело до разкаяние" съгреших пред небето и пред тебе" и до мисълта да промени пътя се. И така измъчен и унижен синът се връщал към дома на отца си.Той го чакал: "И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля, и като се затече хвърли се шията му и го обцелува"

И рекъл на слугите си "изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим защото тоя мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят".

Ето за тази Божия милост към човека говори Господ на фарисеите.

Земните ни дни са дни на непрекъснато падане и ставане, приближаване и отдалечаване от дома Божий, използване за това ,което трябва и за това, което не трябва на свободата ни,съхраняване, но и разсипване на онова, което даром ни се дава.В тази предхождаща великият пост неделя Църквата, която Бог установи ни

подготвя да съпреживеем Пасха, празника на празниците, чрез който се и отвориха вратите на човека за Божия дом.Постът не е домашна или обществена традиция, той не ерелигиозно предписание. Ако го приемем така, то ще направим и постът и Църквата формални. Постът е път към дома на отца ни. Път към нещо, което трябва да се случи в живота ни, в нашето вътрешно състояние. Дните на Великия пост са именно това време на път към дома, към единствения дом, който може да имаме и в когото има много жилища.Постът е време на промяна на пътя, за да намерим дома.Да станем ако сме паднали, да помислим какво правим със свободата си, да видим къде сме, унижени и отхвърлени ли сме като блудния син и да обърнем очите си към дома, на прага на който ни чака вечната Божия любов и прошка.

Четейки книгите на Светото писание, гледайки живота около нас, знаейки и своя живот виждаме, че човек е направил какви ли не опити със свободата си. Бог не е отнел правата ни да вършим  това, но колкото и каквито да са опитите ни със свободата ни, които понякога правят от дара живот -драма , а и трагедия, все до една истина достигат ония, които имат очи да видят и уши да чуят-  "съгрешип пред небето и пред тебе" и че няма истински живот, богатство, обич вън от дома на Отца ни. Той ни очаква. Амин.