събота, 5 април 2014 г.

Интервю с духовник - Десислава Белева - Дата: 04.04.2014



   




1.      Името на духовника е:
-     Свещеник Васил Димитров Василев
2.      В кой храм, джамия, манастир, параклис, синагога се намирате? -
-     Православен енорийски свещеник БПЦ - Българска Патриаршия
3.      Защо избрахте да станете свещенослужител/ монах(иня)? –
-     Защото това е моето призвание, да бъда служител на  Пресветата Троица и на народа Божий
4.      Опишете част от трудностите в работата Ви с миряните?  -
-     Атеизма, безбожието, материализма, нахлуването в страната ни още от 90-те години на множество радикални секти, окултизма и спиритизма, астрологията и магьосничеството, та дори и открития сатанизъм. Низките страсти и пороци ,които станаха нещо естествено и нормално, норма на поведение, а това е страшно. Почти липсват  християнски ценности сред гражданите и особено сред младежите, които за съжаление тръгнаха по лош път. Виновни все пак сме всички ние, възрастните - родители, учители, психолози и не на последно място, ние духовниците, които сме призвани от Бога да водим християните по пътя към царството небесно.
5.      Какво е според Вас отношението на обществото към бялото и черно духовенство в България? –
-     Отношението на обществото е добро като цяло, но има някои кръгове, които целенасочено искат да го опетнят. Това трябва да подчертая обаче е невъзможно. "Българският народ се е крепил, живял е и се е опазил в продължение на вековете само чрез вярата в Бога и себе си, и затова никой не може безнаказано да учи неговите рожби на безверие и безбожие, и да подготвя по тоя начин неговата гибел. Българското училище трябва да се обнови и спаси, за да се обнови и спаси българската младеж. А да се спаси българската младеж, това значи да се осигури и спаси бъдещето на българския народ. Това трябва да стане по-скоро. Това велико дело трябва да се подеме незабавно и се извърши с общи усилия от всички ония, които милеят за българската младеж и треперят над съдбините на българското племе." архимандрит Борис, 1928 г.


6.      Разкажете за мисията на духовника? –
Спазвайте Божите заповеди.
Помнете завета на свети Иван Рилски.
Пазете чиста православната ни вяра. Започнете да водите духовен живот. Намерете добър православен отец и го питайте подробно за вярата. Кръстете се, ако не сте. Забравете за всякакви други "вярвания".
Носете кръста, кръстете се и се молете. Забравете за всякакви езически суеверия и символи.
Научете символа на вярата и Отче наш и другите основни молитви и псалми. Изучете тайнствата в църквата и тяхното значение. Изучете значението на литургията и песнопенията й. Научете как да се държите в църква и какво е значението на паленето на свещ. Ходете всяка неделя и на празниците на църква, стойте през цялата литургия подпомагайте храмовете и палете свещи. Спазвайте постите. Изповядвайте се редовно пред духовния ви отец и го питайте за основни жизнени въпроси. Основен елемент в християнския живот е светото тайнство причастие – изучете го и го извършвайте редовно. Никого не осъждайте, не се гневете и не викайте, не си давайте вътрешния мир за нищо на света.
Извършвате ли тези душеспасителни действия ще усетите и Божията благодат.
Ще настъпи спокойствие, мислите ви ще се прояснят, работата ще потръгне, ще се почувствате по здрави и сигурни.
Никакви зли мисли или действия не ще ви засегнат.
Никой не ще ви заблуди или раздели, защото със сърцето си ще познавате истината.
ТОВА Е ОСНОВНАТА МИСИЯ НА ПРАВОСЛАВНИЯ ДУХОВНИК. ДА НАУЧИ ХРИСТИЯНИТЕ НА ПО ГОРЕ НАПИСАНОТО...


7.      Обобщете личностните качества на примерния духовник?
-      Призвание от Бога да е духовник, смирение, кротост, въздържание, силна православна вяра, непосрамваща надежда в Божия промисъл , безпределна любов към всички, към човека и цялото творение, но най-вече към Твореца - Бог...Великодушие, молитвеност, себеотдаденост, идиализъм и жертвоготовност за Бога, вярата и паството...
Това, което искам да споделя с вас, е за поведението ни в Храма Божий. Нито за миг да не забравяме, че това място не е като никое друго на света. То не е като улицата, нито като обществените места, нито като дома ни. Негов Творец е Нашият Господ Иисус Христос. Тук обитава Славата Божия. Тук слиза Светият Дух Господен.
Това е Свято Място и в Него се влиза “на пръсти”, с преклонение, смирение, благоговение и страхопочитание. Тук е Място за молитва, в Него влизаме в общение с Нашия Спасител. Тук са неуместни междуличностните общувания и светският шум. Нека се запознаем с някои основни правила за поведение в Божия Храм, за да бъдем достойни за своя Създател.
 Православният християнин е редно да присъства на неделните служби и на Света литургия.
ДРЕХИТЕ Е ДОБРЕ ДА СА ОФИЦИАЛНИ , но не и прекалено помпозни. Недопустимо е жените да са облечени в дрехи без ръкави или къси поли.
Редно е косите да са свързани и да се носят забрадки или шалчета за главата. Мъжете не трябва да са боси, с къси панталони или с шапки .
ПРИ ВЛИЗАНЕ В ХРАМА трябва да се спрем до вратата, да се прекръстим, да се поклоним и да си кажем наум кратка молитва:
“Ти, Господи, Който си ме създал, помилвай ме. Боже, бъди милостив към мене, грешния. Безброй пъти съгреших, Господи, прости ми.”
Или
"Господи, благодаря Ти, че ме удостои да дойда в Твоя храм. Благослови ме да се поклоня благоговейно на Тебе, Единия в Троица, и да прославя името Ти. Амин."
След това трябва да влезем тихо и безшумно и да се насочим към Трона, който се намира отдясно, в централната част на храма. Там стои видимото и невидимо изображение на Спасителя, нашият Господ и Бог Иисус Христос. На Него трябва най-напред да се поклоним. Заставайки пред Трона, трябва да се прекръстим и поклоним 3 пъти последователно, като казваме тихичко: "Боже, Бъди милостив към мене, грешния, и ме помилвай." След това се покланяме и пред иконите.
Не е необходимо да палим свещи пред всички икони. Можем да го сторим пред храмовата икона, която се намира вдясно от входа на Храма , както и вляво от Царските Двери на иконостаса, до иконата на Божията майка.
Ако запалим свещ пред иконата на Господ Иисус Христос, хубаво е да произнесем и следната молитва:
“Господи Иисусе Христе, приеми тази моя малка жертва за всичко, което е добро за мене грешния, за моите роднини, приятели, близки!”
Пред иконата на Св. Богородица молитвата е:
“Майко Божия, защити ме под своя покров!”
ЦЕЛУВАМЕ ИКОНИТЕ САМО ПО РЪЦЕТЕ, КРАКАТА ИЛИ ДРЕХИТЕ, В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ ПО ЛИЦЕТО!!!
Ако сме решили да се черкуваме, трябва да се подготвим за това още от предния ден. НЕ ТРЯБВА ДА СМЕ ЯЛИ И ПИЛИ, ПРЕДИ ДА ОТИДЕМ НА СЛУЖБА. Това е необходимо, за да можем да си вземем нафора ( анафора).
Нафората е благословено и осветено късче пшеничен хляб, което свещеникът дава на края на службата за здраве. То напомня за първите християнски вечери на любовта - "агапе", когато след богослужението християните вечеряли заедно, пеели духовни песни и раздавали милостиня.
 Нафората се взема по следния начин: когато застанем пред свещеника, поставяме дясната си длан над лявата ( на кръст), свещеникът поставя в нея нафората, а ние целуваме неговата ръка. Не бива да поемаме нафора с лява ръка или с пръсти. От дланта поставяме нафората в устата си, като внимаваме да не изпадне нито троха на земята. Добре е да употребим нафората още в храма, за да запазим светостта й, и да не я пренасяме до дома, ако няма основателна причина за това.
КУПУВАМЕ СВЕЩИ САМО ОТ ХРАМА, ЗАЩОТО ТЕ СА ОСВЕТЕНИ.
Не е необходимо да запалим много свещи. Може да си вземем една голяма, която да държим поне за известно време. По принцип свещниците са за удобство и не е задължително да си сложим свещичката там от самото начало. Трябва да се знае също, че свещи не се палят за Господ Иисус Христос, за Богородица или за светиите, а за хората. Още докато купуваме свещите, ние би трябвало да знаем за кого са. Със запалването произнасяме своите молитви за здраве или за упокой - всяка свещ според нейното нарицание.
Прието е свещите за живите да се палят горе , а свещите за починалите - долу, макар че това не е задължително, защото "всички са живи в Господа". Когато запалваме свещ за упокой, казваме следната молитва:
“Господи, упокой душите на твоите починали раби (тук казваме имената им) и направи вечна тяхната памет!”
НЕ Е РЕДНО ДА ПРИКАЗВАМЕ И ДА СЕ РАЗХОЖДАМЕ В ХРАМА, особено ако се извършва богослужение.
“Храмът не е музей”. Най-добре е да застанем на едно място, като гледаме напред, за да не пречим на останалите да преживяват службата или да не нарушаваме тяхната молитва. Столовете са само за болни хора. Дори и болни обаче трябва да ставаме при пеенето на “Отче Наш” и “Тебе поем”. Тези две основни молитви се наричат коленопреклонни и всички в храма трябва да коленичат. Не се коленичи само на празници и в неделя, тъй като колениченето е израз на съкрушение и скръб. Можем активно да участваме в четенето / пеенето на Символа на вярата. С особено благоговение трябва да бъдем при произнасянето /пеенето/ на някои възгласи като "Иже херувими" ,"Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете" и пр.
ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКРЪСТВАМЕ ПРИ ВСЯКО ПРОИЗНАСЯНЕ НА ТРИСВЯТОТО БОЖИЕ ИМЕ – ОТЦА, И СИНА, И СВЕТИЯ ДУХ. Със същата почит е редно да удостояваме и Богородица.
Кръстим се, като събираме изравнените краища на първите три пръста на дясната ръка (символизиращи трите лица на Бога), а другите два пръста ( символизиращи божествената и земната същност на Иисус Христос) прибираме към дланта. Най-напред докосваме челото си за освещаване на ума и прошепваме "В името на Отца...", после долната част на гърдите за чувствата "... и Сина..." и накрая от дясно на ляво - предната част на
раменете за телесните сили " ...и Святаго Духа... Амин!"" ...и Святаго Духа... Амин!"
Не е редно да се кръстим при вземане на нафора и при целуване ръка на свещеник.
Поклони се извършват при целуването на иконите, при благослов от свещеника (когато свещеникът казва „Мир на всички“) и всеки път, когато чуем глагола “Покланям се”.
ПРАВИЛНОТО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СВЕЩЕНИКА Е “ОТЧЕ”.
След края на службата се нареждаме пред свещеника, за да вземем нафора. Мъжете са преди децата и жените. Предимство се дава и на болните.
НА ИЗЛИЗАНЕ от Храма задължително се прекръстваме на изхода, като застанем с лице към Олтара и направим поклон.

8.      Коментирайте поведението на богомолците в молитвеното място (храм, джамия, манастир, параклис, синагога)? –
-      Известно е, че мнозина от хората, които влизат в Божия Храм, не са ревностни християни. Доста са и тези, които не са утвърдени вярващи. Но всички изпитват потребност, понякога неосъзната, да се обърнат към БОГ. Защото нашият народ дълбоко в душата си е християнски и всеки в своето развитие рано или късно извървява своя път към БОГА.

9.      Каква е според Вас религиозната култура на българите?
-      Задоволителна! Би могла да е много по- добра, но това зависи от всички нас и духовници и миряни...Има ли желание от двете страни всичко се постига с общи и задружни усилия...

Няма коментари:

Публикуване на коментар