Страсти Христовы

Молитви на любовта за убитите младенци (за измолване спасението на деца, погубени при аборт)

Правилцето започва от избора на име. На младенеца убит при аборта трябва да се даде свято (християнско) име (може да е от имената, които са носили наши вече починали роднини) и да се молим по-нататък така:
-  Свети Иоане Крьстителю, кръсти моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.
-  Свети   великомъченице   Варваро, приобщи моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.
-  Свети Симеоне Богоприемче, както си приел Христа в ръцете си, приеми и моя младенец (името), в утроба измъчван, в тъмница седящ.
-  Света Ано Пророчице, приеми като кръстница моя младенец (името), измъчван в утробата, седящ в тъмницата.

За всеки младенец да се направят 160 земни поклона.
Да се прочетат:
48 пъти "Царю Небесний";
48 пъти "Отче наш";
48 пъти "Отвори ми Вратите на милосърдието";
48 пъти Иисусовата молитва.

Поклоните се разпределят по 40 след всяка една от молитвите, като при всеки поклон може да се казва "Господи Иисусе Христе, прости ми" или друга кратка молитва.

Правилото се повтаря толкова пъти, колкото е броят на абортите.

Хубаво е да се купи комплект от необходимите неща, употребявани при свето кръщение, и да се занесе в храма като дар за бедните деца.
След това всеки ден до смъртта да се чете молитвата: "Господи, помилуй чедата ми, умрели в утробата ми. Господи Иисусе Христе Сине Божий, заради Твоето милосърдие, заради моята вяра и сълзи, кръсти ги в морето на Твоите щедрости и не ги лишавай от Твоята Божествена Светлина." (три пъти на ден.)

Следва пълния текст на посочените по-долу молитви:
1.  Обичайно начало:
В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
Боже, бъди милостив към мене, грешната.
Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички светии, помилуй нас. Амин.
Слава на Тебе, Боже наш, слава на Тебе!
Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин.
Пресвета Троице, помилуй нас, Господи, очисти греховете ни, Владико, прости беззаконията ни, Светии, посети и изцели немощите ни, заради Твоето име!
Господи, помилуй! (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, и сега и всякога и во веки веков. Амин.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята, насъщния хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
2.  Молитвата "Царю Небесни"
Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.
3.  Молитвата "Отче наш"
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята, насъщния хляб дай ни днес, и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
4.  Молитвата "Отвори ни вратите на милосърдието"
Отвори ни вратите на милосърдието, благословена Богородице, та като се надяваме на Тебе да не погинем, но да се избавим, чрез Теб от беди, защото Ти си спасение на християнския род.
5.  Иисусовата молитва
Господи, Иисусе Христе, помилуй ме, грешната!

от Схимонахиня Антония

Черната статистика на абортите

През 2011 г. България се нареди на първо място в Европа по брой на абортите, извършени от млади момичета.

През 2010 г. над 46 000 жени у нас са прекъснали бременността си.

През 2009 г. 37 000 бебета в България бяха убити, чрез аборт, това прави 1/3 от всички бременности.

През 2008 г. 50 000 Българчета бяха преждевременно изтръгнати от утробите на майките си.

Над половината от бременностите през 2007 г. бяха прекъснати.

41% от абортите в България са направени от невръстни момичета, на възраст между 15 и 19 години.

Всяка година у нас се правят поне 12 000 криминални аборта, така броят на невинните младенци, чийто живот е бил погубен, никога няма да бъде напълно ясен и винаги ще е много по-голям от официалните статистики.

За изминалите пет десетилетия у нас са извършени между 5 и 6 милиона аборта. За тези 50 години България е загубила около 5-6 милиона деца.

За младите хора в България, раждането на деца не се включва в приоритетите им. За много хора, никога не настъпва момент, в който да почувстват у себе си желание да станат родители....

България е страната с най-висок отрицателен прираст в Европа.

Българският народ е обречен на погибел, основна вина за това имат детеубийствата и ниската раждаемост, статистиката сочи, че до 100-150 години, няма да има такава нация.

България е с най-голям отрицателен прираст в света.

Според някой статистики над 41 %, според други над 60% от жените в България са извършвали през живота си, поне веднъж, грехът на детеубийството.

Всяка година общият брой на нежеланите бременности в света надхвърля цифрата от 185 милиона. Поне 46 милиона биват прекъснати...

Из дневника на едно неродено детенце:

1 Ден. Днес започна моят Живот. Родителите ми сигурно още не знаят, но аз вече живея, Бог ми даде живот и ме дари на мама и тате. Аз съм момиченце и ще имам светла и къдрава кафява косичка и кафяви очички. Всичко вече е определено и известно, даже това, че ще обичам цветята.

14 Ден. Някои мислят, че аз още не съм човек, но аз съм си същински човек, така както трохичката хляб си е същински Хляб. Щом я има мама - има ме и мен.

18 Ден. Вече умея да си отварям устата. Като си помисля само,че след годинка, вече ще мога да се смея, а после и да говоря... Зная, че първата ми думичка ще бъде "мама"

20 Ден. Днес започна да бие сърцето ми.

27 Ден. Раста все по бързо-вече се оформят ръцете и краката ми.

37 Ден. Вече имам пръстчета! Колко са мънички и смешни... С тях ще мога да галя мамината коса.

45 Ден. Днес доктора каза на Мама, че аз живея точно под Сърцето й. Тя сигурно е много щаслива!

48 Ден. Мама и Татко сигурно мислят какво име да ми дадат.Дано изберат някое красиво като мен.

65 Ден. Пораства ми коса.Тя е светла, мека и блестяща.

68 Ден. Мога вече мъничко да виждам. Когато мама ме донесе на Света - той ще е пълен със слънчева светлина и Цветя.

79 Ден. Интересно дали мама чува как бие сърцето ми?! Толкова равномерно... Ти ще имаш здрава и красива дъщеричка мамо!

83 Ден. Днес мама и татко, решиха да ме убият, а толкова много исках да видя цветята и да прегърна мама...

В името на Бога и България - нека бъдем единни и сплотени!!!

петък, 28 февруари 2014 г.

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!  

"АЗ СЪМ СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА... "  /ЙОАН 8:12/

Скъпи сънародници!

Намираме се пред прага на Националния празник 3-ти март - ден светъл за всички нас, българите!
Ден, който остана НАВЕКИ ПАМЕТЕН ДЕН в историята ни!
Ден, в който България извоюва свободата си, с Божието благословение и помощ!
Свобода национална, извоювана след цели 500 години на робство, страдания и сълзи...
Свобода, извоювана с цената на много кръв и скъпи жертви...
Свобода, завещана ни от нашите прадеди, които ВЯРВАХА В БОГА и чакаха тозипаметен ден - 3-ти март!

Те, нашите прадеди, ни завещаха най-скъпото, което имаха - вярата си в Бога и в Неговото свято слово, по което са се старали 
да живеят през вековете, да пазят в сърцата си духовните ценности, които ни правят хора - истински хора на тази земя!!!

Дали и ние днес сме запазили вярата си в Бога? Дали живеем по Божието Свято Слово? Дали се стремим към тези духовни ценности, 
които ни правят хора - истински хора на тази земя?!... Дали???!!!...
 
ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СВЕТОТО ПИСАНИЕ, В КН. "БИТИЕ", БОГ Е КАЗАЛ ЗА СЕБЕ СИ:
"Аз съм Всемогъщият Бог, ходи пред Мене и бъди непорочен!" / Битие 17:10 /.

Може ли да кажем, че сме "непорочни" и "ходим пред Всемогъщия Бог???!!!...                                          
Всички виждаме колко сме далече - много далече от всичко това...
Всички виждаме, че днес ние, съвременните хора, почти ТОТАЛНО сме потъпкали Божието Слово... 
А отдалечавайки се от Господа, то ние се отдалечаваме от Доброто и попадаме изцяло под въздействието на тъмнината, 
ставайки "роби на греха", както е писано в Свещеното Писание... 
Да, попадаме под  "робството на греха", духовно робство, ставайки жертва на собствените си пороци...
 
Всички виждаме как все повече и повече се отдалечава от нас желаното благоденствие за народа и страната ни, за нас и децата ни... 
Затова, "нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа", както е писано в Стария Завет / Плачът на Еремия 3:40 /.

НЕКА ЗАБРАВИМ НЕНАВИСТТА, ОМРАЗАТА, РАЗДЕЛЕНИЯТА И ДА ПОМНИМ, ЧЕ ВСИЧКИ СМЕ БОЖИИ ТВОРЕНИЯ, 
СЪТВОРЕНИ ПО БОЖИЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ, И ДА СЕ ОБИЧАМЕ С БОЖИЯТА БЕЗПРЕДЕЛНА ЛЮБОВ, ПОМНЕЙКИ
ЗАПОВЕДТА НА СВОЯ ГОСПОД И СПАСИТЕЛ: "ДА ЛЮБИТЕ ДРУГ ДРУГА!"    

НЕКА НЕ МИСЛИМ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ СМЕ "ПРАВЕДНИЦИ", А ДА ПОМНИМ ДУМИТЕ НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС, 
ЧЕ ВСЯКА НАША ПРАВДА / ЧОВЕШКА ПРАВДА / Е КАТО "ЗАЦАПАНА ДРЕХА" ПРЕД ЛИЦЕТО НА ГОСПОДА!                                              
Затова, "нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, който е на небесата", както четем в следващия стих - Плачът на Еремия 3:41!
                                                        
НЕКА С ДУХ НА ПОКАЯНИЕ, С ПОСТ И МОЛИТВА, КАКТО БОГ Е КАЗАЛ В ЕФЕСЯНИ 6:18 / МОЛЕТЕ СЕ В ДУХА 
ПО ВСЯКО ВРЕМЕ И С ВСЯКАКВА МОЛИТВА И МОЛБА / СЕ ОБЪРНЕМ КЪМ БОГА И ГО ПОМОЛИМ ЗА ПРОШКА НА ГРЕХОВЕТЕ НИ И ЗА БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА СТРАНАТА И НАРОДА НИ!!!
И тъй, "оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос", КАКТО Е ПИСАНО В РИМЛЯНИ 5:1!
                                                 /
Да, нека в името на Своя Бог и на своята любима страна - България - всички ние, българите, вярващи и невярващи хора, се молим всички заедно, като един, 
забравяйки за злото, което ни разединява и ни настройва враждебно едни срещу други, а да следваме Доброто, както е писано в Римляни 12:21:
"Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай злото чрез доброто."
  
 Колко хубаво би било, ако съумеем, с Божията помощ, "да се съградим" в "духовен дом" като "живи камъни", както е писано в Новия Завет:
"Вие, като живи камъни се съграждайте в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Иисуса Христа"/1 Петрово 2:5/!  Защото няма по-голямо ДОКАЗАТЕЛСТВО за любовта ни към Бога и ближния, когото сме възлюбили "като себе си", както Бог е повелил!   

Нека Бог, виждайки обичта и покаянието ни, благослови страната и народа ни! Амин.

ДА,  ПОМОГНИ НАМ, ГОСПОДИ, БОЖЕ НАШ, ЗАЩОТО НА ТЕБЕ СЕ УПОВАВАМЕ!   /2 ЛЕТОПИСИ 14:11 /                                  

Който вярва...

Dobry Dobrev Е ЖИВ

"От няколко часа във Фейсбук се разпространява една лъжа. Грозната лъжа за кончината на Дядо Добри – Светецът от Байлово. Длъжни сме да напишем това опровержение по няколко причини. Първо, да се спекулира с името и личността на такъв свят човек е грозно, нечистоплътно и мръсно. То показва нисш дух и скотско поведение. Мислещият и чувстващ човек никога не би написал. Четящият мислещ човек никога не би прочел подобно нещо. Или ако го прочете, най-малкото би се усъмнил. Тъжното е, че елементарна проверка би показала очевидния факт – слава Богу, Дядо Добри е жив и здрав и очаква своя вековен юбилей. Но не го чака със скръстени ръце, а правейки това, за което е орисан – да помага и бди над духа ни.

Втората причина, която ни задължава да опровергаем този грозен слух се корени в нашето мислене – склонни сме да повярваме на лошата вест и да се усъмним в хубавата. Затова не се съмняваме, че тази „новина“ ще набере скорост, носейки на Дядо Добри ненужна „слава“. За щастие той не се интересува и е прекалено далеч от подобни апологетики. Жалкото е, че някои от нас не са. И търсят сензацията на всяка цена; на цена, която не би направила чест никому.

Ние явно не можем да търпим живи светци сред нас. И правим всичко възможно да оповестим тяхната кончина. Хора, Дядо Добри е жив! Той продължава да гради своя духовен храм на вярата. В него ще има място и за нас, неговите скептици.

Затова нека повярваме. Поне за малко, поне за миг. Да повярваме, че докато Светецът от Байлово е жив, денят ни ще е по- светъл. И съвестта по-чиста."

Поздравление на Светейшия патриарх на Москва и цяла Русия Кирил до Българския патриарх Неофит

25 февруари 2014 20:51, Българска Патриаршия

По повод изпълването на 1 година от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит на 24 февруари т.г., Светейшият Московски и на цяла Русия патриарх Кирил изпрати следното поздравително писмо:

Ваше Светейшество, възлюбени в Господа събрате и съслужителю пред престола Божий!

Сърдечно Ви поздравявам с годишнината от възвеждането Ви на Българския патриаршески престол.

Вършейки предстоятелските си трудове, Вие се стремите да бъдете любящ баща, добър пастир и мъдър наставник за поверените на Вашата грижа църковни чада.

С топлота си спомням нашето общение в Москва и Киев на тържествата по случай 1025-годишнината от Кръщението на Русия, възнасям молитви към нашия Спасител Иисус Христос за изпращане върху Ваше Светейшество на мир, неоскъдяваща духовна радост и благодатно възпълване на духовните и телесни сили в по-нататъшното Ви патриаршеско служение.

С братска в Господа любов,

+КИРИЛ, ПАТРИАРХ МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ

Представяне на новия брой на приложението "Русия и България" от 28 ноемв...

Православни ценности в Българските училища

"Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено Твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Опитът на цяла Европа, а защо не и на света, показва че прогресивните общества и държави са Християнските и то тези, които са съумели да запазят Християнските си ценности. В почти всички европейски държави в училищата се изучава религията на официалното изповедание. Останалите, които попадат в графата "други", оформят сборна паралелка и в същия ден и час, но в друг кабинет, изучават етика или социални науки. Ето какво казва проф. Клавдия Сапунджиева “Голяма част от представителите на академичните среди в България (богослови, философи, педагози, историци) подкрепят идеята за въвеждане на общообразователен предмет Религия, основан върху съдържанието и методите на научната дисциплина религиознание. Препоръките на привържениците на тази гледна точка в дебата са да се следва съществуващият в Европа модел за надконфесионално обучение по религия, свързан приоритетно със знания (познание) за религията и нейните социално-исторически и културни параметри и влияния. Акцентува се върху разликата между религиозно възпитание (като приоритет на семейството и религиозните институции) и религиозното обучение (като отговорност на училището).

V Национальный конкурс чтецов на русском языке, посвященный 200-летию со дня рождения М.Ю.Лермонтова

22 февраля в Большом и Малом залах РКИЦ в Софии с большим успехом прошел заключительный этап V Национального конкурса чтецов на русском языке „Он был источник дерзновенный, глоток живительной воды…”, посвященный 200-летию со дня рождения великого русского поэта М.Ю.Лермонтова.

Мероприятие организовано по инициативе Русского камерного театра  – коллективного члена Балканской ассоциации российских соотечественников при содействии представительства Россотрудничества в Болгарии, Министерства образования и науки РБ.

В этом году в Российский культурно-информационный центр приехали победители школьных турниров из городов: Благоевград, Бургас, Велико Тырново, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Дупница, Козлодуй, Котел, Кюстендил, Несебр, Пловдив, Севлиево, Стражица, Шумен, Ямбол.  Софию представили пять школ.

В состав жюри вошли: главный секретарь Федерации дружбы с народами России и СНГ Боряна Илиева, представитель Национального движения русофилов в Болгарии, режиссер Нушка Григорова, артисты Русского камерного театра - Алекси Григоров, Светломир Захариев и Александр Беспалов, писательница Светлана Светлова, болгарский режиссер и продюсер Димитр Кабаков, председатель женского форума „Славянка” Ирина Крыстева и председатель русского клуба г.Благоевграда Виктория Богданска.

Поэтический марафон состоял из двух туров. Первый – по трем возрастным группам, и второй – по десять лучших чтецов из каждой группы, которые продолжили соревнование при полном аншлаге в Большом зале.

Вниманию строгого жюри были представлены стихи, отрывки из поэм и целые поэмы М.Лермонтова. Многие из них исполнялись в сопровождении видео-иллюстраций под музыку.

В фойе, во время перерывов, дети  знакомились с творчеством М.Лермонтова по видеоролику, подготовленному специально для конкурса.

Победителями в трех возрастных группах стали: Полина Семендякова (г.Добрич), София Баранова (г.София) и Камелия Красимирова (г.Севлиево). Вторые места заняли: Саня Димитрова (г.Стражица), Ива Стоянова (г.Севлиево) и Михаил Михалев (г.Бургас). Третьи места заняли:  Дениз Тюмбелекчиева (г.Гоце Делчев), Иван Димитров (г.Пловдив) и Илиан Петков (г.Пловдив).

Награду за лучшее исполнение получили ученицы Михаела Василева и Емилияна Георгиева из г.Шумен (СОШ им.С.Доброплодного - І группа). Специальные награды Федерации дружбы с народами России и СНГ были вручены ученикам из г.Шумен (СОШ им.С.Доброплодного – ІІІ группа) и Иве Арабаджиевой из г.Бургас. Специальных наград Форума „Болгария-Россия” были удостоены Теодора Антова – г.Шумен и Десислава Славска – г.Пловдив. Федерация „Союз соотечественников” вручила награды Елене Коленцовой из г.Гоце Делчев и Лиляне Славовой из г.Дупница. Специальные награды Фонда «Устойчивое развитие Болгарии» получили Персияна Аксентиева – г.София, и Гергана Куртева – г.Пловдив. Национальное движение русофилов наградило Георгия Попова из г.Бургас ценным подарком. Многие чтецы получили в подарок альбомы, предоставленные Культурно-деловым центром „Дом Москвы в Софии” и Российским культурно-информационным центром.

Специалист отдела науки и образования РКИЦ Александра Георгиева поздравила присутствующих в зале учителей и школьников и рассказала им о приеме иностранных граждан на обучение в России в 2014/2015 гг.

Победители конкурса были удостоены дипломами представительства и памятными плакетами.  Все участники получили специальные дипломы, памятные сувениры и фильмы по произведениям М.Ю.Лермонтова, подготовленные отделом кино РКИЦ.

Анатемите от 1054 г. между Изток и Запад

Патриархът на Константинопол Вартоломей заяви, че с радост очаква срещата с папа Франциск, която ще се проведе през май. Това се съобщава в официалния сайт на Константинополския Патриарх. Патриарх Вартоломей напомни, че срещата ще се проведе в Йерусалим и ще бъде насрочена по повод 50-годишнината от „историческата среща между покойния папа Павел VI и нашия приснопаметен предшественик патриарх Атинагор.” По думите на предстоятеля на Константинополската Църква, неговата предстояща среща с понтификата ще е „изключителна възможност да се задълбочат братските връзки между  Петър и Андрей, между двете катедри, основани от тях.” „Затова вървейки по стъпките на  папа Павел VІ и патриарх Атинагор, ние показваме нашето желание да разширим отношенията между Католическата и Православната Църква –добави патриарх Вартоломей.  Преди две хиляди години именно в Йерусалим  светлината е заструила от гроба. Това може да се случи в Йерусалим отново, където светлината на света, взаимното доверие и братската любов ярко да изгреят заради нашите две Църкви и за полза на целия свят.”

Слава Богу за все (Glory to God for everything) + song by Orthodox monks...

Покръстването на Киевска Русь от българите

Древноруската Йоакимовска летопис разказва, че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите. Сред руските хуманитаристи тази теза има и привърженици, и противници. Актът е извършен през 988 г. - повече от един век, след като България става християнска държава. В ръкописа четем още, че “българският цар Симеон изпратил в Русия учени йереи (свещеници) и книги”. Вероятно става въпрос за мисия на български духовници, благословена лично от българския владетел. Тя е осъществена или по времето на великия киевски княз Олег, с когото се предполага, че цар Симеон е сключил някакъв военнополитически съюз, или при неговия син Игор. Но и в двата случая тази православна мисия предхожда най-малко с половин век покръстването на Киевска Русия. Показателен е и фактът, че духовният наставник на Игоревата съпруга - Св. княгиня Олга, първата жена-християнка от руската династия - е презвитер Григорий, българин по народност. Вероятно е, той да е изиграл важна роля за популяризиране на християнството във великоруския княжески двор. Затова подсказва и неприязънта, с която го “удостоили” византийските власти, когато Григорий посетил Константинопол през 957 г. като член на делегацията, водена от княгиня Олга. Самата Олга не успяла да утвърди християнството в Русия - синът й Светослав гледал с пренебрежение на Христовата вяра. Но колкото и да е абсурдно, походите, които той предприел към България и които в известна степен допринесли за отслабването и завладяването й от Византия, дали силен тласък за проникването и разпространението на православието и старобългарската литература в руска среда. Ето защо актът на Светославовия син Владимир през 988 г. е логичен резултат от близо едновековното проникване на разбираемата за русите старобългарска писменост и свързаната с нея православна духовност.

СПОМЕН ЗА ИЕРОДЯКОН ИГНАТИЙ - ЛЕВСКИ

Ние си припомняме за Левски като че само в дните на неговите годишнини. И твърде често мислим и пишем за него по един и същи начин. Трудно съумяваме да разчупим формите на историческия шаблон, оковали образа по-здраво, отколкото бронзът на паметника. Такава е понякога съдбата на историческите фигури. Във вкаменялата отливка на монумента застива човешката същност на героя.
Когато дойдем до човека Левски обаче, виждаме колко трудно се улавя неговата истинска същност. Колко неуловим и сега е Апостола. Колко малко са сполучливите портрети на Левски в литературата и в живописта ни. А колко много творци са се опитвали да го пресътворят?
Една от причините за това е, че Левски е премного светъл. При него няма сенки. Като сълза чиста е душата на Апостола. Този млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста. Той е сред най-веселите герои на нашата история. Въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта.

Обесването на Васил Левски VBOX7

http://vbox7.com/play:23579f60

"ЕМО" стилът или интервю за вярата и как едно младо момиче открива правилния път

11 май 2011 15:10, Варненска и Великопреслaвска митрополия

 

- Христос воскресе! Бях впечатлен от историята ти за това, как едно младо момиче като теб е повярвало. Би ли разказала как започна всичко и каква беше ти преди да повярваш?
- Воистину воскресе! Първо да се представя - аз съм Симона и съм на 15 години. В момента уча в София в една от елитните гимназии. Всичко започна преди около 2 години. Аз все още учех в Самоков. Като всеки тийнейджър исках да подражавам на някого – дали на известна певица, или манекенка - няма значение. Проблемът обаче е, че реших да следвам “ЕМО” стилът, който е много познат на връстниците ми и следването, му в повечето случаи не води до добър край.
Но нека разясня какво е “ЕМО” стилът. Това е различен начин на обличане и на държание от общоприетия. „Емотата” се обличат в черни дрехи обикновено с черепи, гримират се с черен молив и най-отличителната черта е, че правят косите си с огромен обем и с бретон пред очите, който почти скрива погледа. Също така „емотата” се делят от другите си приятели, остават самотни и слушат, така да се каже, “сдухваща музика”. Добре, някой може да каже: “Няма нищо лошо в този стил, това ще се надрасне”, но грешат. Грешат, защото едни такива подобни „емота” посягат на живота си след известен период от време, като най-разпространено е рязането на вените.
Слава Богу, аз не стигнах до там, защото се осъзнах навреме. Аз просто се обличах странно и се делях от колектива или ако бях с него - се държах грубо. Относно църквата – ходех по големите празници с родителите си (като всички миряни), запалвах свещичка, кръстех се и нищо повече. Някак беше празно в душата ми и ми беше все едно дали ще отида или не.
- А кое те насочи към вярата?
- След половин година аз вече се бях преместила в София и учех там. Тогава имаше период, в който много се говореше за „2012 година - края на света”, Второто пришествие и т. н. В мен се породи интерес към тези неща и най-редовно посещавах един сайт за 2012 г. и следях коментарите. Веднъж попаднах на един коментар, който оспорваше твърдението, че Ванга е православна и че е обладана от „чисти сили”. Човекът, който го беше написал имаше имейл. Реших да го намеря, защото исках да ми докаже, че Ванга е била обладана от нечисти сили. До този момент аз бях прочела много книги относно дарбата й, но все си мислех, че е била свят човек. И така... Започнахме да си разменяме мейли с този човек. Оказа се, че е мъж, който ще наричам “Х” на около 30 години и е пастор на протестантска “църква” в Русе. На мен ми стана интересно каква ще да е тази църква и го попитах какво правят, какви са ритуалите им и всичко останало. “Х” ми разказваше много хубави неща, говореше ми за Бога и.... с една дума ме привличаше. Когато видя, че ми е станал симпатичен, ми каза, че може да ме насочи към такава “църква” в София. Аз, естествено, нищо не подозираща каква е “църквата” им в действителност, се съгласих. Запознах се с едно момиче на 19 години, което се оказа, че живее в моя квартал. Не знам дали беше случайност или не, но нещата излязоха сякаш: “Бог иска най-доброто за мен и ме праща в тази църква”.

Кина Златева

Автор: 

Свещ. Васил Василев

- Здравей, Кина! Вчера беше 1-ви юни, Ден на Детето! Ти, като дългогодишен редактор на детско-юношеското списание "Божествени искрици", вероятно имаш свое мнение за този празник. Трябва ли да се празнува този ден от нас, християните?
Здравейте, отец Васил! Чрез Вас бих искала да кажа "Здравейте!" и на читателите на сайта на БПЦ - Българска Патриаршия!
- Да, и ние, вярващите хора, според мен, трябва да се радваме на този празник, както се радват децата, родителите, учителите и всички хора по света. Трябва да почитаме и ние този ден - 1-ви юни, празникът на децата, защото той е Международен ден на детето, учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева, Швейцария. Този празник се отбелязва в изключително много страни, над 51 /и то през 1950 г., когато е отбелязан официално  международен мащаб/. Страни, между които са Русия, Португалия, Армения, Беларус, Естония, Латвия, Молдова, Украйна, Албания, Ангола, Камбоджа, Хърватска, Куба, Чехия, Етиопия, Македония, Полша, Черна гора, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Виетнам, Словакия, Йемен и др. страни, между които страни е и България - нашата страна и ние трябва да се гордеем с този факт!
Въпреки, че се отбелязва този празник в толкова много страни по света, то той не носи някаква политическа окраска, а е символ на обичта, на братството и разбирателството на децата по света, което е чудесно. Знаем още, че този празник е посветен и на множество дейности и различни мероприятия, които имат за цел разпространяването идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие на децата, независимо от техния цвят на лицето, на тяхната национална или социална принадлежност.
Този празник е свързан и с традициите на отделните държави. Традиции, които не трябва да бъдат забравени през вековете, а да се съхранят за бъдещите поколения! А и щом обичаме децата си, трябва да почитаме и празниците им. При това той е един, само ден в годишния календар.
Освен това аз мисля, че щом желаем хората по света да почитат нашите християнски празници, то и ние трябва да се отнасяме с уважение към празниците в светския календар. А децата по света - те са нашите деца, защото са Божии деца, подарени на нас, родителите и учителите, на нас, големите хора! Децата - те са нашата надежда за утрешния ден! Те, Децата, са цветята на Живота ни!

http://www.milostiv.org/essay

" Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва."

Левски до Данаил Хр. Попов,
11.04.1871 г.

† ДОБРОТОЛЮБИЕ † : Защо Васил Левски при замонашването си приема имет...

† ДОБРОТОЛЮБИЕ † : Защо Васил Левски при замонашването си приема имет...: На около 2 км североизточно от Сопот, закътан в пазвите на величествения Балкан се намира Сопотския мъжки манастир "Възнесение Госпо...

Предсмъртните думи на Васил Левски

Притча за блудния син

Успение на Свети Кирил

Четирите защитни прегради срещу "новия световен ред" Прот. Александър Шаргунов

Свобода. Демокрация. Обединена Европа. Цивилизация. Толерантност. Плурализъм. Тези и много други думи, повтаряни почти заклинателно, чуваме всеки ден — поредната всеобещаваща панацея за отдалечаващото се от Христа човечество. Зад тяхната благовидност обаче се крият неща, чието изговаряне изисква гражданска доблест.

В предложената статия на даровития московски проповедник протойерей Александър Шаргунов читателят ще се запознае с изтънчената неправда на "новия ред" с оглед на онова, което става днес в Русия. За съжаление то е в пълна сила и за България, и нещо повече — за всеки отделен човек, народ и държава, защото наглото вмешателство на силите на "новия световен ред" в техните лични, семейни и обществени устои и ценностна система днес е повсеместно. "Цивилизационният избор" на вавилонското всесмешение, безцеремонните му средства за самоналагане чрез потъпкване на християнската личност и издигане в култ на "новия човек от ерата на Водолея" — един безличен потребител-новоезичник, за когото няма друга ценност освен егоистичното, сладострастно съществуване тук и сега, сатанинският план за събарянето на четирите защитни прегради на християнската личност и общество срещу злото в тоя свят — всички тези тревожни съвременни явления, които отец Александър анализира вещо и смело, засягат без съмнение всеки православен човек, където и да се намира по света...

14 февруари - Успение /блажена кончина през 869 г. в Рим/ на св. Кирил Славянобългарски

Ето възсия пред нас, христолюбци, светозарната памет на преблажения наш отец Кирил, нов апостол и учител на всички земи? Възсия с благочестието и красотата си като слънце, що осветява с божествените си лъчи цялата вселена. Божията премъдрост си съгради в сърцето му храм, а Дух Светий се спря на езика му като на херувим, раздавайки непрестанно своите дарове според вярата, както е рекъл и апостол Павел: „Всекиму от нас ще се даде благодат според вярата му в Христа.” Защото и Господ рече: „Който ме обича, и аз ще го възлюбя, като му се явя и като създам в него обител; и ще ми бъде син, а аз ще му стана Баща.” Заради тази именно чест нашият преблажен отец и учител остави цялата красота на този живот и богатство, и баща и майка, и братя и сестри.
Още от младини беше чист като ангел, странеше и избягваше от житейските съблазни, прекарваше в псалмопения и песнопения и духовни поучения, следвайки само пътя, по който се възлиза на небесата. И затова Божията благодат се изля в неговата уста, както е рекъл премъдрият Соломон: „В устните си премъдро взе благоразумието, а закона и милостта носи на езика си.” И с тях затвори злохулните уста на еретиците.
През времето на иконобореца Теофил се появи ерес и много години светите икони бяха преследвани и унищожавани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, пуснаха го срещу еретиците и с духовната си сила съкруши всичката им злоба. Щом чуеше някоя хула за божествения лик, като крилат прелиташе на всички страни и с ясни думи разсяваше всички съблазни и учеше на правата вяра. Той довършваше това, което Павел не бе завършил.
Прелитайки като орел на всички страни – от изток на запад и от север до юг, при хазарите и при сарацините, – взе участие в съборите за святата вяра и светна като слънце с трисветлите зари и разпръсна всички техни бледословия. У фулския народ опроверга безбожната измама и възсия с трибезначалната светлина. А на славянския народ, който тънеше в невежество и греховен мрак, поради милостта и человеколюбието на Господа нашего Иисуса Христа стана пастир и учител. И затвори устата на вълците триезични еретици, развърза езика на гъгнивите и чрез словото направляваше по пътя на спасението.
В Рим Господ Бог благоволи да почине пречистото му тяло. Като се пресметнат неговите подвизи, трудове и странствания, няма кому другиму да се отдадат подобни похвали. Защото, макар и по-късно да възсия, надмина всички. И както денницата, която изгрява по-късно, озарява със своята светлина целия звезден лик, като пръска светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки повече от слънцето с троичните си зари, просвети безбройния народ, тънещ в мрака на невежеството. Кое място остана скрито от него и неосветено от стъпките му? Кое изкуство бе неизвестно за блажената му душа? Той разясни на всички народи разумно скритите тайни във формите на думите – на едни чрез писмена, а на други чрез учение. Божията благодат се изля в устата му и заради това Бог го благослови навеки.

869г. В Рим умира св. Константин - Кирил Философ

Свети Константин - Кирил Философ български

НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА, ВЛАДИКО

Днес, 13.02.2014 г., е рожденият ден на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит  Йоан. Свещенослужителите на Варненска и Великопреславска епархия днес се помолиха за здраве и благоденствие за своя кириарх.
Ето и няколко кратки биографични данни за него:
Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (Иво Михов Иванов) е роден на 13 февруари 1969 г. в гр. Ямбол. Завършва средно образование в родния си град – музикална паралелка на ПГ „Васил Левски” с флейта. В периода 1987-1989 г. отбива военната си служба. От 1991 до 1993 г. учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 1998 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
На 1 юли 1998 г. постъпва на послушание в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил”, Софийска епархия, при духовен старец игумена на манастира  приснопаметния архимандрит Назарий. Там е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. от Макариополския епископ Гавриил (тогава викарий на Софийския митрополит, а сега Ловчански митрополит), под мантия го води духовният му старец.
На 24 април 1999 г. е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Гавриил в манастира „Св. Петка” в с. Клисура, община Банкя, София, а на 26 април 1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин в столичния катедрален храм „Св. Неделя” отново от Макариополския епископ Гавриил.
През октомври 1999 г. заминава на специализация в Московската духовна академия „Св. Сергий Радонежки”, където защитава кандидатска дисертация на тема „Учение о покаянии по творениям св. Тихона Задонского” („Учението за покаянието според творенията на св. Тихон Задонски”). През 2001 г. се завръща в България и продължава да изпълнява послушанието си в Кокалянския манастир.
На 1 април 2002 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия. На 28 април 2002 г. Негово Светейшество приснопаметния Български патриарх и Софийски митрополит Максим го въздига в архимандритско достойнство в столичния храм „Св. Седмочисленици”.
На 18 март 2007 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан с титлата "Знеполски епископ". От 2007 до 2013 г. е викарен епископ на Софийския митрополит.
За Варненски и Великопреславски митрополит е избран от членовете на Св. Синод в пълен състав на 22 декември 2013 г.
Владико, желаем здраве и духовен успех в нелекото Ви, но благословено от Бога поприще! Бъдете все така ревностен и справедлив наш духовен наставник!
Сърдечно Ви поздравяваме с Вашия рожден ден и Ви пожелаваме крепко здраве и духовни сили, постоянна бдителност при достойното изпълнение на светителското Ви служение на благословената Варненска и Великопреславска митрополитска катедра – Церкви и Отечеству на ползу.
На многая лета, обични наш Високопреосвещени архипастирю!

Съвременната проповед - Свещеник Васил Василев

135 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВЕЩЕНИК ИВАН ДОЧЕВ, ОСНОВАТЕЛ НА ПЪРВОТО ПЧЕЛАРСКО ДРУЖЕСТВО В ШУМЕН ПРЕДИ 110 ГОДИНИ

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Доклад на тема „135 години от рождението на свещеник Иван Дочев, основател на първото Пчеларско дружество в Шумен преди 110 години”

Уважаеми Дами и Господа, братя и сестри в Господа!

   Изпълнявам приятното и отговорно поръчение да Ви поздравя от името на любимия ни архиерей,  +Варненски и Великопреславски  митрополит ЙОАН по повод празника на св. Харалампий и свързания с него празник на пчеларя и меда.

     Свещеник Иван Дочев е роден на 3 август 1879 г. в с. Писанец, Русенско. Основното си образование получава в родното си село, а през 1894 г. завършва прогимназия в Русе. В периода 1894–1899 г. учи в Самоковското богословско училище, след което става учител в с. Писанец. Тук през 1901 г. основава читалище „Просвета“ и взаимоспомагателна каса за своите съселяни.

След брака си с Мария Дочева Цанкова и с нейното съгласие, той решава да се посвети на духовно поприще. На 8 октомври 1904 г. в съборната катедрална църква във Варна митрополит Симеон го ръкополага за дякон. На другия ден дякон Иван е ръкоположен за свещеник на IV вакантна Шуменска енория. Така от 9 октомври 1904 до 1 май 1949 г., когато се пенсионира, отец Иван е енорийски свещеник в църквата „Св. Три светители“ в Шумен. През 1908 г. той основава Християнско братство при своя храм. На 30 януари 1923 г. митрополит Симеон го отличава с офикия протойерей. През 1925 г. отец Иван е епархийски избирател.

Свещеник Иван Дочев служи и при новия кириарх на Варненска и Преславска епархия – митрополит Йосиф. На 20 януари 1939 г. той е отличен от него с офикия иконом. Последният му дава и нагръден кръст на 30 януари 1945 г. На 28 декември 1956 г.в пълен състав Синодът гласува предложението на Варненски и Преславски митрополит Йосиф, иконом Иван Дочев, пенсионер от Коларовград-днес Шумен, да бъде награден с втора офикия „нагръден кръст“. В дописка за връчването му четем, че на 13 януари 1957 г. митрополит Йосиф служи в храма „Св. Три светители“ в Шумен. После, в края на светата Литургия, владиката изправи пред себе си икономите отец Иван Дочев и отец Дошо Попвасилев, каза им похвални и благодарствени думи за тяхната многолетна служба на църквата, прочете им молитва и им надяна нагръдни кръстове. Старият иконом Иван поблагодари, хорът изпя „Многая лета“, успокоеният народ се възрадва, получи благословия и анафора от първия ставрофорен иконом и се разотиде с благодарна и пълна душа.

От брака си с Мария отец Иван има 5 деца – 4 момичета и едно момче. Флора, наречена в „Дневника“ на галено Флорка, е родена на 28 ноември 1900 г. През 1919 г. поради нейното силно желание отец Иван я записва да следва във Висшето училище в София. Тя умира много млада. Следват Веса, родена на 5 януари 1903 г., Мария – на 8 юли 1905 г., и Донка – на 18 януари 1908 г. Петото дете в семейството е Антон или Антончо, който също се споменава в записките. В личния архив на отец Иван в Шумен

има запазена снимка от 20 юни 1934 г. На нея старият свещеник седи до гроба на сина си – студентът Антон Попов Иванов (9.IX.1910–7.VII.1931). Красив ангел е разперил криле над тъжния надпис: Тук почива нашата гордост, радост и утеха....

По време на Балканската война за фронта заминават много свещеници. Сред доброволците е и отец Иван Дочев. Това не е експлузивно решение на ентусиазиран и лекомислен младеж. Напротив, той е зрял мъж със съпруга и пет деца, най-малкото от които – Антон, е едва на две години. Какво мотивира подобен

отговорен баща да поеме върху себе си такъв огромен риск, какво витае в духа на епохата и убягва от логиката на прагматизма и меркантилността на нашето съвремие? Отговор на тези въпроси можем да намерим само в междуредието на дневника му, защото отец Иван не е сред героите, които сами се тупат по гърдите и бързат да се впишат в историята. Действията му показват колко педантично той подготвя всичко преди заминаването си, веднага щом предусеща полъха на предстоящата война. Многократно той казва на съпругата си, че това е неизбежно: Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гръмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство. Макар спътницата в живота му да не споделя неговия ентусиазъм, това не го дразни – напротив, анализирайки нейното поведение, той пише, че ако светът се управляваше от жени, едва ли човечеството щеше да воюва.

Известието за войната го сварва на пчелина му, където той бърза да се погрижи за любимите си пчели. Наред с това закупува брашно и провизии за семейството си, докато все още не са изчезнали от пазара. И макар залъкът да засяда на гърлото му щом погледне многобройната си челяд, увереността му в правилния избор не е разколебана. Не зная как патриотическото ми чувство тогава тъй бе много напрегнато, че съвестта ми, разума ми в своите функции оставаха назад. Аз малко мислех за жена и деца, за приятели. Аз исках да ида, да си изпълня дълга и се върна отново при тех и да живея тих и спокоен живот. Отецът не прави изключение от общата „лудост“, обхванала цял един народ.

Св. Харалампий - пчеларски празник в Шумен

На 10. 02. 2014 г. храмовото духовенство при храм "Св. Три Светители" отслужи божествена света Литургия, с която бе отбелязан празникът на свещеномъченик Харалампий Магнезийски Чудотворец, а също и на св. мъченица Валентина. Бяха изнесени за поклонение: голяма реставрирана икона на светеца и негови св. мощи. След св. Литургия беше осветен пчелният мед на християните, който в този ден те донасят за благословение в храма. Осветеният мед се ползва в семейството през цялата година - за духовно и телесно здраве.
От 14,00 до 18,00 ч. с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и тази година се организира Пчеларският празник в чест на св. Харалампий. Организатори на празника, който се провежда вече за девета поредна година, бяха: Народно читалище "Напредък - 1869", храм "Св. Три светители" - 1857 г. и Съюзът на българските пчелари – Шумен.
След отслужения празничен водосвет от отец Васил, и след като преподаде поздрави за здраве, дълголетие и успехи в пчеларския занаят от името на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод празника на св. Харалампий и свързания с него празник на пчеларя и меда, свещеник Васил произнесе и слово за празника.
Доклад на тема „135 години от рождението на свещеник Иван Дочев, основател на първото Пчеларско дружество в Шумен преди 110 години” изнесе о. Васил Василев от храм "Св. Три Светители".
Лекция на тема „Пчелните продукти и техните антиоксидантни свойства” изнесе мед. сестра Йорданка Станиславова.
Изложбата-базар на пчелен мед и пчелни продукти с участие на пчелари от региона даде възможност на множество шуменци да опитат от пчелния мед и да си закупят полезни пчелни продукти.

Призванието и великата отговорност на свещенството.

  Ще започна с дарбите. Тези, които имаме по природа. Не трябва ли един служител да има добро разбиране, ясно схващане, правилно отсъждане и способност да разсъждава добре? Не е ли това във висша степен необходимо за делото на служенето? В противен случай как би бил той в състояние да разбира различните нужди на тези, които са под неговата грижа или да ги води през хиляди трудности и опасности към небето където те би трябвало да бъдат? Не е ли това необходимо заради многобройните врагове, които ще срещне? Може ли един такъв човек да се справи с всички хора, които не познават Бога и с всички духове на тъмнината? Не, той никога не би разпознал лъжите на Сатана нито лукавството му.

Не е ли във висша степен целесъобразно ръководството на душите да бъде извършвано с някаква живост и бързина на мисълта? Или как той би бил способен, когато нуждата го изисква, да отговаря на глупака според глупостта му? Колко често това е необходимо! Виждайки, че той навсякъде се среща с тези празни, но все пак сприхави създания, които в собствените си очи са по-мъдри от седем мъдреци. Следователно, аргументите не са оръжие, което може да бъде използвано срещу тях. Вие не можете да се отнасяте с тях по този начин. Бивайки убедени те проклинат; нито пак могат да бъдат смълчани освен по техния собствен начин.

Изнесете най-хубавата премяна и го облечете.

Благочестиви християни!

Притчата за блудния син  Господ Иисус Христос казва в една от последните си полемиките  с фарисеите, в дните преди края на земния му живот.

Христос често отсядал в дома на грешни люде, което и този път накарало  част от фарисеити и книжниците да роптаят, казвайки "Той приема грешници и яде с тях".

 Фарисеите са били и просветени и вярвящи люде  и много образовани в знанието на Мойсеевия закон, на Старозаветните книги и на преданията,те били един вид духовни водачи на евреите, и ,според евангелист Йоан,(12,42) много от техните началнице вярвали в Христа, но от страх пред другите не Го изповядвали. Никодим, Йосиф Ариматейски и били  от фарисеите , св.апостол Павел бил от тях. Но, бидейки просветени във вярата, те не познали Христа, който бил сред тях. Навярно защото прекалено много се осланяли  и отстоявали своята  религиозна правота и своята религиозна мъдрост, та Божията правда превърнали в човешка правда и в човешка мъдрост и така си присвоили  правата на религиозни законодатели, нещо което само Бог може да върши.Но както четем у пророк Исая "мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има"(Ис.29:14) и у  ап. Павел"Де е мъдрецът? де е книжовникът?де е разисквачът на тоя век? не обезуми ли Бог мъдростта на този свят?(1Кор.1:20).