ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК или „Аве, остъй и на мене ве, копелееее!”

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК или
„Аве, остъй и на мене ве, копелееее!”

След проливния дъжд през нощта срещу 03.03 си мислех, че сутринта ще е студено и няма да мога да изведа дъщеричката си, за да гледаме тържественото отбелязване на националния празник. Искрено се зарадвах на слънчевото утро. Отдавна си говорим, че на 03,03. ще излезем, ще си купим знаменце, ще гледаме парада на военните и поднасянето на венци и цветя пред паметника на загиналите за свободата. Тя се заинтригува и с нетърпение очакваше деня, задавайки куп въпроси.
И така сутринта на трети март я хванах за ръка и се запътихме към центъра на града. Но още преди да излезем от квартала празничното ми настроение бе изместено от интересна сценка. Пред нас вървяха три момчета, може би ученици в осми-девети клас. Направи ми впечатление начинът, по който разговаряха, по-точно крещяха един през друг. Говореха нещо за „даскалото”, цинизми, всяка втора дума беше „копеле”и мощно, гърлено, мутирало „ааааааа”, което можеше за значи всичко. Едното от тях носеше 2,5- литрова бутилка бира. Ясно видях марката, но няма да я спеменавам. Явно празнуваха, но какво? Това, че някой възрастен им е продал бирата, това, че в този ден не са на „дасколо”, или националния празник на България? Дъщеря ми ме попита какво пият батковците. Механично й отговорих „Вода” и се замислих колко точно щадяща е тази лъжа.

Младежите продължаваха да вървят пред нас, спираха на моменти, за да полеят настроението си и продължаваха. На едно кръстовище ги изгубих, защото тръгнаха в друга посока. С дъщеря ми стигнахме до центъра на града, където се чуваше духова музика и пременени граждани се разминаваха с флагчета в ръка. Купихме си и ние. Малко по-нагоре купихме и цветя, които после дъщеря ми поднесе точно под паметната плоча с имената на загиналите воини. Потопена в празничната атмосфера съвсем забравих за онези младежи, докато те не се появиха отново. На алеята, в непосредствена близост до паметника те продължаваха да „празнуват” по тяхному. Пак същата картинка, но с малка разлика. Бутилката с бира вече беше друга марка. Предаваха си я от уста на уста. В един момент, когато едното момче я задържа по-дълго и пое повече от „полагащато му се”, другото я дръпна рязко от ръката му. Част от бирата се разля с мощна струя. Крясъкът на момчето обаче закова вниманието ми: „Аве, остъй и на мене ве, копелееее!”
Мдаа, очевидно празнуваха. И те не знаеха какво, но празнуваха. Обилно поливаха „свободата”и „свободията” си. Жалко, много жалко. Ами „Честит национален празник” и от мен.
Честит да е и на всички, които направихме или не направихме така, че част от децата ни да празнуват по този начин.

ПИСАНО ОТ СЪПРУГАТА МИ ЕЛЕНА ВАСИЛЕВА НА 03 МАРТ 2014 година