петък, 28 февруари 2014 г.

Из дневника на едно неродено детенце:


1 Ден. Днес започна моят Живот. Родителите ми сигурно още не знаят, но аз вече живея, Бог ми даде живот и ме дари на мама и тате. Аз съм момиченце и ще имам светла и къдрава кафява косичка и кафяви очички. Всичко вече е определено и известно, даже това, че ще обичам цветята.

14 Ден. Някои мислят, че аз още не съм човек, но аз съм си същински човек, така както трохичката хляб си е същински Хляб. Щом я има мама - има ме и мен.

18 Ден. Вече умея да си отварям устата. Като си помисля само,че след годинка, вече ще мога да се смея, а после и да говоря... Зная, че първата ми думичка ще бъде "мама"

20 Ден. Днес започна да бие сърцето ми.

27 Ден. Раста все по бързо-вече се оформят ръцете и краката ми.

37 Ден. Вече имам пръстчета! Колко са мънички и смешни... С тях ще мога да галя мамината коса.

45 Ден. Днес доктора каза на Мама, че аз живея точно под Сърцето й. Тя сигурно е много щаслива!

48 Ден. Мама и Татко сигурно мислят какво име да ми дадат.Дано изберат някое красиво като мен.

65 Ден. Пораства ми коса.Тя е светла, мека и блестяща.

68 Ден. Мога вече мъничко да виждам. Когато мама ме донесе на Света - той ще е пълен със слънчева светлина и Цветя.

79 Ден. Интересно дали мама чува как бие сърцето ми?! Толкова равномерно... Ти ще имаш здрава и красива дъщеричка мамо!

83 Ден. Днес мама и татко, решиха да ме убият, а толкова много исках да видя цветята и да прегърна мама...

Няма коментари:

Публикуване на коментар