Ние си припомняме за Левски като
че само в дните на неговите годишнини. И твърде често мислим и пишем за
него по един и същи начин. Трудно съумяваме да разчупим формите на
историческия шаблон, оковали образа по-здраво, отколкото бронзът на
паметника. Такава е понякога съдбата на историческите фигури. Във вкаменялата отливка на монумента застива човешката същност на героя.
Когато дойдем до човека Левски обаче, виждаме колко трудно се улавя неговата истинска същност. Колко неуловим и сега е Апостола.
Колко малко са сполучливите портрети на Левски в литературата и в
живописта ни. А колко много творци са се опитвали да го пресътворят?
Една от причините за това е, че Левски е премного светъл. При него няма сенки. Като сълза чиста е душата на Апостола. Този млад човек понася делото на цял народ
и го понася весело, с песен на уста. Той е сред най-веселите герои на
нашата история. Въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта.
За личността на Левски трудно се говори и пише. Защото при него имаме пълно сливане с народа.
Народът от дълбините на своята петвековна мъка го създава, както мидата
бисера, и въплътява в него всичко най-хубаво, което може да даде. При
Левски не трябва да се говори за взаимоотношение между герой и народ, а
за сливане. Дори не е точно да се говори и за апостолство.
В личността му няма нищо ярко. Никаква багра не се
задържа върху кристала на неговата душа. Той като че е най-чуждият на
романтиката герой в нашата история. Никъде у него не може да уловим
жест, каквато и да е наченка на поза. Нищо лично няма при него. Сякаш
това е самото революционно дело, въплътило се в един млад, рус и весел човек.
…Онези
прочути негови мисли, които са достигнали до нас, са ни толкова близки,
са чужди на всяка украса и патетика. Но те са пълни с истина, демократизъм и мъдрост,
сякаш са извадени от народните песни. Левски не е произнасял речи, но е
умеел да убеждава като никой друг. Той не е понасял онези външни
атрибути на власт, които създават у народа увереност в победата и които
ще видим по-късно у Бенковски или Стамболов. Той никога не си служи с
външен блясък, с театрални ефекти, за да поразява въображението на
народа. Вгледайте се в лицето му – на него няма модната по онова време
брада, липсват дългите войводски мустаци. Цялата сила на това народно
лице е съсредоточена в очите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар