135 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СВЕЩЕНИК ИВАН ДОЧЕВ, ОСНОВАТЕЛ НА ПЪРВОТО ПЧЕЛАРСКО ДРУЖЕСТВО В ШУМЕН ПРЕДИ 110 ГОДИНИ

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

Доклад на тема „135 години от рождението на свещеник Иван Дочев, основател на първото Пчеларско дружество в Шумен преди 110 години”

Уважаеми Дами и Господа, братя и сестри в Господа!

   Изпълнявам приятното и отговорно поръчение да Ви поздравя от името на любимия ни архиерей,  +Варненски и Великопреславски  митрополит ЙОАН по повод празника на св. Харалампий и свързания с него празник на пчеларя и меда.

     Свещеник Иван Дочев е роден на 3 август 1879 г. в с. Писанец, Русенско. Основното си образование получава в родното си село, а през 1894 г. завършва прогимназия в Русе. В периода 1894–1899 г. учи в Самоковското богословско училище, след което става учител в с. Писанец. Тук през 1901 г. основава читалище „Просвета“ и взаимоспомагателна каса за своите съселяни.

След брака си с Мария Дочева Цанкова и с нейното съгласие, той решава да се посвети на духовно поприще. На 8 октомври 1904 г. в съборната катедрална църква във Варна митрополит Симеон го ръкополага за дякон. На другия ден дякон Иван е ръкоположен за свещеник на IV вакантна Шуменска енория. Така от 9 октомври 1904 до 1 май 1949 г., когато се пенсионира, отец Иван е енорийски свещеник в църквата „Св. Три светители“ в Шумен. През 1908 г. той основава Християнско братство при своя храм. На 30 януари 1923 г. митрополит Симеон го отличава с офикия протойерей. През 1925 г. отец Иван е епархийски избирател.

Свещеник Иван Дочев служи и при новия кириарх на Варненска и Преславска епархия – митрополит Йосиф. На 20 януари 1939 г. той е отличен от него с офикия иконом. Последният му дава и нагръден кръст на 30 януари 1945 г. На 28 декември 1956 г.в пълен състав Синодът гласува предложението на Варненски и Преславски митрополит Йосиф, иконом Иван Дочев, пенсионер от Коларовград-днес Шумен, да бъде награден с втора офикия „нагръден кръст“. В дописка за връчването му четем, че на 13 януари 1957 г. митрополит Йосиф служи в храма „Св. Три светители“ в Шумен. После, в края на светата Литургия, владиката изправи пред себе си икономите отец Иван Дочев и отец Дошо Попвасилев, каза им похвални и благодарствени думи за тяхната многолетна служба на църквата, прочете им молитва и им надяна нагръдни кръстове. Старият иконом Иван поблагодари, хорът изпя „Многая лета“, успокоеният народ се възрадва, получи благословия и анафора от първия ставрофорен иконом и се разотиде с благодарна и пълна душа.

От брака си с Мария отец Иван има 5 деца – 4 момичета и едно момче. Флора, наречена в „Дневника“ на галено Флорка, е родена на 28 ноември 1900 г. През 1919 г. поради нейното силно желание отец Иван я записва да следва във Висшето училище в София. Тя умира много млада. Следват Веса, родена на 5 януари 1903 г., Мария – на 8 юли 1905 г., и Донка – на 18 януари 1908 г. Петото дете в семейството е Антон или Антончо, който също се споменава в записките. В личния архив на отец Иван в Шумен

има запазена снимка от 20 юни 1934 г. На нея старият свещеник седи до гроба на сина си – студентът Антон Попов Иванов (9.IX.1910–7.VII.1931). Красив ангел е разперил криле над тъжния надпис: Тук почива нашата гордост, радост и утеха....

По време на Балканската война за фронта заминават много свещеници. Сред доброволците е и отец Иван Дочев. Това не е експлузивно решение на ентусиазиран и лекомислен младеж. Напротив, той е зрял мъж със съпруга и пет деца, най-малкото от които – Антон, е едва на две години. Какво мотивира подобен

отговорен баща да поеме върху себе си такъв огромен риск, какво витае в духа на епохата и убягва от логиката на прагматизма и меркантилността на нашето съвремие? Отговор на тези въпроси можем да намерим само в междуредието на дневника му, защото отец Иван не е сред героите, които сами се тупат по гърдите и бързат да се впишат в историята. Действията му показват колко педантично той подготвя всичко преди заминаването си, веднага щом предусеща полъха на предстоящата война. Многократно той казва на съпругата си, че това е неизбежно: Ще се иде. Ще се колят турци. Ще се гръмят патрони. Ще се бием като лъвове срещу турците. Ще си върнем 500 години робство. Макар спътницата в живота му да не споделя неговия ентусиазъм, това не го дразни – напротив, анализирайки нейното поведение, той пише, че ако светът се управляваше от жени, едва ли човечеството щеше да воюва.

Известието за войната го сварва на пчелина му, където той бърза да се погрижи за любимите си пчели. Наред с това закупува брашно и провизии за семейството си, докато все още не са изчезнали от пазара. И макар залъкът да засяда на гърлото му щом погледне многобройната си челяд, увереността му в правилния избор не е разколебана. Не зная как патриотическото ми чувство тогава тъй бе много напрегнато, че съвестта ми, разума ми в своите функции оставаха назад. Аз малко мислех за жена и деца, за приятели. Аз исках да ида, да си изпълня дълга и се върна отново при тех и да живея тих и спокоен живот. Отецът не прави изключение от общата „лудост“, обхванала цял един народ.

Отец Иван Дочев, като изряден духовник…

Проявява се като образцов духовен наставник и ревностен Божий служител. През 1908 година основава православно  християнско братство „Вяра, Надежда и Любов” при храм „Св. Три Светители”. Дълги години е председател на църковното настоятелство. За да обогати църковната библиотека дарява книги и вестници за нея. Не щади лични средства за благотворителна дейност. Той е жив пример на „образцов пастир”, дейността му е „изпълнена с мъдрост, такт и ревностно ръководство на шуменската духовна околия”, както го характеризира Варненския и Преславски митрополит Йосиф. Протойерей Иван   прави задълбочени проучвания и пише реферати по темите „Закон Божий като предмет в основното училище”, „За четенето на Евангелието”, „Закон за живота” и др. Автор е на редица статии между които „Секти, църква и народ”, „Говоримият български език в църквите”, „Спомен за митрополит Симеон”. Пише разказите „Поп Станчо”, „Изгонил Бога” и др.  Интерес представлява дописката му в „Шуменски глас” „Камбаните на „Свети Три светители” по повод тревогата му, че при подмяната могат да се окачат „някакви звънци, а не камбани с музикални тонове”. „Камбаните, както и църквите, се правят за много години с оглед на бъдещето. Шумен е музикален град, нека камбаните му отговарят на тази музикалност. Свещеникът има голям принос и за развитие на пчеларството в България. Стопанин на образцов пчелин, подпомага с ценни съвети шуменските пчелари. През 1912 г., когато е на 33 години, той е делегат на Всеславянския пчеларски събор в Москва, а през 1925 г. участва в Световния пчеларски събор във Виена. Осъществява контакти с пчелари от чужбина с цел обмен на информация.Кореспондира си с много колеги от Полша, Русия, Германия, Норвегия, Финландия и Швеция. Чрез внасяне на пчели от чужбина прави опити да получи пчела, подходяща за климатичните условия в България. Проучванията си излага в статиите „Раси пчели в България”, „Българската пчела”, „Цел на развъждането на царицата”, публикувани в специализирания печат. Иконом Иван Дочев е учредител и член на Пчеларската кооперация „Нектар”. Дарява пчеларската си библиотека на дружеството в Шумен. В знак на благодарност е избран за негов почетен член, а портретът му е поставен на видно място в Клуба.    През 1969 г. свещеноиконом Дочев прави ценно дарение на манастир „Свети апостоли Петър и Павел” край с. Златар от 7 пълни кошера и 1 празен.

Многогодишния си опит свещеникът обобщава в книгата " Отглеждане на пчелни майки", която претърпява две издания и даже получава сребърен медал от югославското правителство на Тито. Свещ. Иван Дочев си пишел с изтъкнати пчелари от много страни, занимавал държавни личности, институции и легации, за да изпраща и получава пчелни майки.

Поучителна е преписката му с Варненско-Преславския митрополит Симеон, благословил и напътствал свещеника преди участието му във Всеславянския конгрес на пчеларите в Москва 1912 г. "Внимавайте с отговорите си да не дадете повод на русите да си съставят мнение, че гледате повърхностно на религиозните въпроси... Отбегвайте всяка дума и мисъл, които са на мода сега в България", съветва митрополитът. 13 години по-късно свещ Иван Дочев е делегат и на Виенския пчеларски конгрес.

През 1904 г. основава и първото пчеларско дружество в Шумен. Днес отбелязваме 110 години от тази паметна за града ни година.

Богатият архив от снимки, писма и ръкописи на отеца, предаден приживе от една от дъщерите му, все още не е достатъчно изучен и очаква своя изследовател.

Този добродетелен българин умира през м.януари 1972 г. със съзнанието за изпълнен християнски и човешки дълг.

Изминават  четири десетилетия - 42 години -  от смъртта на отец Иван (25 януари 1972 г.), но в паметта на всички, които са общували с него, този човек присъства като жив. Помнят се думите, знаят се благородните жестове, примерът му. За поколения шуменци тоя истински духовен пастир продължава да бъде символ на човечност, скромност и милосърдие, на християнската добродетелност и себеотдаване.

Отец  Иван изпълнява самоотвер­жено дълга на своя сан да кръщава, вен­чава и изпраща в сетния им път миряните. Наред с това неуморно ги напътства в пътя на доброто, което засява в душите им с неизчерпаемо човеколюбие.

Вечна и блаженна  да е светлата му памет !

10.02.2014                              

Св. харалампий

храм „св. три светители”, гр. Шумен      

             

                                            свещеник васил димитров василев